Опитвали ли сте се да намерите цена на ERP система в интернет? Ще ви кажа какво намирате: нищо. Големите доставчици у нас пишат „фиксирана цена, без скрити такси“ и не изписват нито едно число. Формата за контакт е там, обаждането е там, а цената я научавате чак когато вече сте инвестирали два часа в разговори с човек, чиято работа е да прецени колко можете да платите.

Разбирам защо го правят и не ми харесва. Когато обхватът наистина варира десетократно, всяко публикувано число ще е грешно за някого — това е вярно. Само че мълчанието не решава проблема, а го прехвърля върху вас: карат ви да им отделите времето си, за да разберете дали изобщо сте в правилния пазар. Затова започвам с числата, а обяснението идва след тях.

Числата

Под 500 евро не си струва да започваме — и това важи в двете посоки. Под този праг това, което ви трябва, почти никога не е ERP система — то е една таблица, един автоматизиран отчет или един прост инструмент, който върши точно едно нещо. Такива неща правя, но нека ги наричаме с истинското им име, вместо да ги обличам в дума, която звучи по-скъпо.

Проектът, който има смисъл и за двама ни, е между 1 000 и 10 000 евро, а това, което движи числото, са работните дни. Долният край е нещо конкретно и завършено — един въпрос, решен докрай, а не система с много части. Горният край са месеци работа: няколко свързани модула, роли и права, история на промените, отчети и пускане в реална експлоатация. Границата между двете не е рязка и не я мерете с линийка — това е ориентир, не ценоразпис.

При по-големите проекти плащането е на етапи — 50 на 50, или 40, 40 и 20 от началото до края, обвързани с модули, а не с календар. Вие плащате следващата част, когато предишната работи и когато сте я видели да работи.

Ако бюджетът ви е 300 евро

Тогава не ви трябвам аз, а готов продукт, и това не е учтив начин да ви откажа. За около 300 евро купувате зряла складова програма с еднократен лиценз, която работи от днес и която някой друг поддържа. Ако стоката ви се брои в бройки, ако потокът е купуваш-съхраняваш-продаваш и ако сте готови да работите по начина, по който програмата очаква, това пасва на нуждата ви по-добре от всичко, което аз бих направил — разписал съм подробно по какво се познава.

Питайте се обратното чак когато започнете да плащате на човек да прави на ръка неща, които програмата не може. В този момент сметката се обръща и разговорът става друг.

От какво всъщност зависи цената

От работните дни, които влизат в проекта — това е целият механизъм и няма нищо по-сложно зад него. Затова и въпросът „колко струва ERP система“ няма отговор без разговор: не защото крия число, а защото не знам колко дни са ви нужни, докато не видя как работите. Един склад с двеста артикула на една локация е различен брой дни от три локации с резервации, вземания и материали на метър. Същият модул на хартия, съвсем различен проект в реалността.

Но има нещо, което променя сметката във ваша полза, и то няма нищо общо с това колко бързо пиша код. Има общо с това колко хора трябва да се разберат помежду си, преди нещо да се случи.

Защо един човек излиза по-евтино от ролите, които замества

Ако направите тази система по класическия начин, ще ви трябват няколко различни човека. Програмист — грубо между 18 и 30 евро на час на свободна практика. Тестер — между 20 и 35, а за автоматизирани тестове между 30 и 45. Дизайнер за интерфейса — между 22 и 45. Проектен или оперативен мениджър, който да държи нишката и да превежда между останалите — между 20 и 42. И накрая човек, който разбира данните ви достатъчно, за да каже кой отчет изобщо има смисъл да съществува, което е още една ставка от същия ред на величината. Числата са изведени от заплатите в бранша, не са свалени от ценоразпис, но редът на величината е този и всеки от тези хора си заслужава парите, когато работи сам.

Проблемът започва, когато трябва да работят заедно. Тогава сметката спира да е сбор и започва да расте лавинообразно, защото всяко предаване между дизайнер, програмист и тестер иска брифинг, документ, среща и после още една среща, понеже първата е разбрана наполовина. Времето за координация расте по-бързо от броя хора и вие го плащате на час, без то да произвежда нищо, което можете да пипнете. Трима души не работят три пъти по-бързо от един — работят по-бавно и струват повече от три пъти.

Има и втори проблем, за който рядко се говори на глас. Ако тези хора са служители във фирма за разработка, техният интерес не е вашият продукт, а заплатата в края на месеца. Това не е лоша воля, а човешка сметка: продуктът ще си тръгне с вас, заплатата остава. Затова и тестването стига дотам, докъдето стига спецификацията, а не дотам, докъдето стига здравият разум — никой не е буден в неделя да мисли дали вашият отчет има смисъл.

Тук е и причината да не ви давам ставка на ден. Един мой работен ден не е съпоставим с един ден на програмист, защото в него влиза работа, която иначе се плаща на четирима различни души — и ако ви дам число, вие съвсем логично ще го сравните с грешната ставка. Сравнението, което има смисъл, е между целия проект и целия екип, който би ви трябвал за него. Затова говоря за проекти и за диапазон.

Аз не съм по-евтин, защото работя по-бързо. По-евтин съм, защото няма на кого да обяснявам и защото продуктът, който ви оставям, носи моето име.

„Значи си всичко по малко“

Това е логичното възражение и ще му отговоря директно, вместо да се правя, че не съществува. В един клиентски проект получих единайсет искания за промени наведнъж — между тях съобщение за успешно записване, което излизаше в червено; поле, което не позволява да натиснеш бутона, докато не го пипнеш; грешка на английски в интерфейс, който целият е на български; и искане един отчет да показва не само какво е изтеглено, а и кога. Всичките единайсет влязоха в системата на следващия ден.

Погледнете какво са тези неща поотделно. Червеното съобщение е дизайн. Полето е потребителско преживяване. Английската грешка е внимание към детайла, което програмистите системно нямат, защото не са потребители на това, което правят. Отчетът е операции. Четири различни занаята в един ден, без нито един разговор за координация — защото човекът, който видя процеса на място, е същият, който написа кода. Това не е „всичко по малко“, а единственият начин единайсет дреболии да не станат единайсет тикета в нечий беклог.

Как да платите по-малко

Ще ви кажа и как да свалите сметката, което е странен ход от човек, който продава дните си. Участвайте, докато строя — но не защото ще намирате грешки вместо мен, това си е моята работа. Участвайте, защото вие знаете какво предпочитате, а аз не мога да го отгатна.

Дали този бутон стои по-удобно тук или там, дали този отчет трябва да се отваря така или иначе, дали това поле изобщо ви е нужно — това са неща, които се виждат чак когато човекът, който ще работи с тях всеки ден, ги пипне и каже „не така“. Колкото по-рано го каже, толкова по-малко дни отиват за преправяне, а дните са цената. Затова участието влиза в отстъпка — не като жест, а защото реално сваля работата.

Има и втори ефект, който е по-важен от парите: система, която екипът е пипал, докато се строи, е система, която екипът вече знае да ползва. Обучението се случва по пътя, вместо да се прави накрая. И да не се притеснявате — наръчник накрая пак има.

Кое е безплатно

Опознаването и оценката. Разговорът, в който ми показвате как работите, и работата, която върша след него, за да разбера какво изобщо ви трябва, не се плащат. Ако след това искате система или искате да науча екипа ви да ползва изкуствен интелект, оттам започва офертата.

А ако решите, че не ви трябвам, това също е резултат от този разговор и е напълно приемлив край. По-добре да го разберем в началото, отколкото след третото плащане.

След пускането

Новите модули се остойностяват отделно, според това колко работа са. Няма абонамент, който да тече, докато не искате нищо, и няма такса за това, че системата съществува. Когато поискате следващото нещо, правим оферта за него и толкова.

И едно изключение

Малките проекти обикновено не са ми достатъчно предизвикателни, за да са ми интересни, и няма да се правя, че е иначе. Правя изключение за бургаски фирми и причината не е бизнес логика — просто за бургаска фирма ми пука повече, отколкото за същата фирма другаде. Мога да мина да се видим на живо, от такива неща излизат приятелства, и държа този град да работи по-добре. Ако сте от Бургас и проектът ви е малък, кажете го — вероятността да се захвана е по-голяма.

Значи

Под 500 евро купете готово. Между 1 000 и 10 000 има какво да построим и цената е функция от работните дни, а не от това колко голяма изглежда фирмата ви отвън. Ако сте някъде по средата и не знаете в кой случай сте, това е точно въпросът, на който безплатният разговор отговаря.

Няма да ви кажа число, преди да съм видял процеса ви. Но поне знаете диапазона, преди да вдигнете телефона, а това е повече, отколкото ще намерите другаде.